Колата: Как карането на кабриолет ми промени живота
Знаем, че всяко момченце си мечтае за отворена кола, но докато дойде времето за първата, вече си е станало мъж и практичните фактори — цена, поддръжка, целогодишна използваемост, място за превоз на буркани, картофи и малки гноми — винаги те бутат към буркановоз или бордюроукротител. Аз лично се осмелих на кабрио едва след 10 собствени коли. В момента съм на мнение, че е трябвало да го направя по-рано. Ето няколко начина, по които кабриото променя живота и мен самия:
Ставаш полу-фризьор. Неща като гребен и продукт за стилизиране на коса са си част от аксесоарите, които имам в колата. Вятърът прави чудеса с косата и човек трябва да е подготвен, особено ако трябва да изглежда прилично за нещо. Понеже ми писна да се занимавам, просто реших, че ще си ходя рошав — и даже фризьорът вика, че това е моята най-добра прическа. За сметка на това трябва да ходя при него често, щото ако порасне много косата... става друг ефектът. Подозирам копелето ме менти, за да ходя по-често при него.
Ако бях взел кабрио на 20, нямаше да имам толкова много снимки с кофти коса.
Ставаш най-редовният клиент на автомивката. София ми е Кайро откъм прах. И без това честичко ни носи сахарски дъждове времето, явно природата е решила двата града да са побратими — а и която и управа да дойде в София, не може да прави чисто строителство и да контролира дизелите без ДПФ. И когато тая гняз ти идва в интериора, нормално е да пожелаеш да си отиде. А когато си роден умен, но мързелив за всичко, що се прави с ръце, се обръщаш към тези, които са избрали за свое призвание да поддържат колите безупречни. На двете места, на които ходя, вече се познаваме поименно, не пропускат да ме информират за промоции и да ми пуснат някоя "офертичка", даже ми звънят по телефона, за да ми кажат кога има място — да заповядам.
Ако бях се решил на тази стъпка по-рано, можеше да имам автомивка, щото иначе не знам къде ще му излезе краят.
Започваш да носиш слънчеви очила дори на закрито. Аксесоар, който не съм притежавал преди покупката на кабрио. През деня очилата са абсолютно задължителни, защото за разлика от автомобилите с покрив, тук слънцето пада директно отгоре. За вечерно време още се чудя какво да измисля. Често се случва да ги забравя и да си вляза някъде с тях... свиква се. Веднъж малко се паникьосах, че съм ги изгубил... пък те ми били на главата, която също бих забравил, ако можех.
Ако имах кабрио по-рано, приятелите щяха да ми викат "Нео", вместо някои от по-срамните прякори, които съм имал.
Ставаш моден дизайнер. Неща като шал, шапка и ръкавици никога преди това не са били част от гардероба ми. Е, когато си изложен на вятъра, особено при по-ниски температури, си е добра идея да ги имаш. И понеже трябва да разбереш как работят с другата част от облеклото ти, започваш да се интересуваш.
Ако по-рано се бях решил на тази стъпка, двайсетте ми щяха да са много по-стилистически издържани.
Подготвен си за всякакви евентуалности. Държа втори чифт очила, шапка и шал в колата (а даже и ластик за хората с дълга коса), в случай че имам пасажер, дошъл неподготвен. А пасажерите винаги се оказват неподготвени — започва се "мрън мрън, хладно е, духа, свети ми, оплете ми се косата", и ако нямаш план, оставаш с недоволен пасажер.
Пфф, ако бях взел кабрио по-рано, щях да съм по-добър в планирането.
Запознаваш се с екстроверта в теб. Ако преди карането на кола е било изолация, защита от външния свят и като цяло интимно занимание, то когато покривът е свален, един вид каниш всички на гости. Често ми се е случвало да ме заговорят на светофар, а пък и аз самият чувам всякакви разговори, независимо дали искам или не. Много яко беше веднъж, когато един пичага обясняваше ква ми е женска колата и как имам нестандартна сексуална ориентация най-вероятно, без да си дава сметка, че го чувам. Други пъти хората обсъждат колко е яка колата. Също... щеш-не щеш всички знаят каква музика слушаш. Отначало твърде много го премислях, после започнах да си слушам всичко, без да ми дреме. Даже си направих плейлисти за различни случаи.
Ако беше станало по-рано, сигурно щях да съм по-добър в много неща, които изискват контакти.
Свобода. Чувството за свобода е една от водещите причини хората да си купуват коли и мотори. С кабриото се приближаваш повече до усещането за мотор. И докато при колите като цяло усещането за свобода е абстрактно и идва по-скоро от възможността да отидеш където искаш, когато искаш, при кабриото е напълно буквално — не се намираш в метална клетка. Това присъствие да съм вече навън, вече на някое яко място, още преди да съм стигнал дестинацията си, много ми помага да се чувствам добре и щастлив тук и сега.
Едно с природата. Можеш да помиришеш цветята, дърветата, сеното и каквото друго там предлага конкретният сезон. И... е... бруууутално. Ако по принцип карането на кола е едно малко изкуствено занимание, кабриото повече от всичко те слива с обстановката наоколо. За разлика от мотора, тук не се налага да носиш каска, дебело кожено облекло и всичко друго, което се налага, за да не умреш от муха в окото или бръмбар в бъбрека, докато караш със скорости, за които природата не е предвидила тялото ти (което е всичко над 30). Стъклото пред теб остава единственият филтър. Усещаш вятъра в косите, чуваш птичките и пчеличките, помирисваш цветя, конски фъшкии или колегата без ДПФ пред теб... в общи линии каквото има, ти знаеш, че е там.
И това ме кара да искам да съм повече сред природата, да се разхождам повече, да искам да съм навън — и винаги да имам слънцезащитен крем под ръка.
В заключение — материалните неща, включително колите, никога не са ме правили истински щастлив. Кабриото е нещо различно. Не мисля, че мога отново да се кача в клетка доброволно. Каква чобания ще измисля, когато имам деца — нямам представа, ще импровизирам.
