Колата: Тези, с които съм изминал най-много километри

Share
Колата: Тези, с които съм изминал най-много километри

Porsche Boxster 987.2

Моето бягство, моят партньор, моят психотерапевт без диплома.

С нея изминахме над 70 000 км, при това нито един от тях не беше „по работа", „по нужда", „за до офиса и обратно". Всеки километър беше за удоволствие. Чист кеф. Само свобода.

Заедно направихме стотици обиколки на Калояново, а извън пистата — още по-епични маршрути. София – Будапеща – Малмьо. После цяло лято по южните брегове на Швеция. Година по-късно — Блед, Мюнхен, Щутгарт, Дюрбюи, Гран При на Спа. Пътища, спомени, държави, които вече асоциирам не с музеи и архитектура, а с един конкретен звук от атмосферен боксеров шестак и моменти, в които пак съм се усмихнал без причина. Не помня друг период, в който толкова да съм усещал, че сега ми стига. С нея минах и през любимото ми място на земята — Алпийските планини. Както си коментирахме със спътника ми и близък приятел тогава: „Коп***, ние буквално играем NFS Porsche Unleashed в момента."

В ковид самотата, в тъмните дни, в нова държава с прекрасни, но малко приятели — Бокстерът беше моето хапче за щастие. Свален покрив, ръчни скорости, атмосферен мотор и шаси, което те учи как изглежда доверието на четири гуми. Без преводач. Без филтър.


Алфа Ромео 159 — моето първо истинско влюбване в шофирането

Трябва да спомена и Alfa Romeo 159, с която минахме около 65 000 км.

Да, дизел. Да, предно. Да, тежка като дълъг понеделник. И все пак — италианците знаят как да създават емоция.

С нея се влюбих в пътуването. Направихме първия си епичен трип из България, цели 4 човека и багажите им в колата:

София – Кричим – Широка Лъка – Триград – Ягодина – Чудните мостове – Белинташ – Кърджали – Созопол – Приморско – Бургас – Варна – Преслав – Плиска – Търново – Г. Оряховица – Шипка – Бузлуджа – Априлци – София.

Никога няма да забравя първата ми среща с мъгливата, Silent Hill-ска Бузлуджа или как Триградското ждрело се отвори пред мен като театрална завеса.

С нея направих и първото си каране на немски аутобан — 240 км/ч и полицията те изпреварва, докато се чудиш дали скоростомера показва правилно. Всъщност това ми беше и първият европейски трип, когато ходихме за една магическа нова година, да крадем булка от Холандия. Решението за това пътуване го взехме на 20 декември. Тогава се запознах и с Прага, Будапеща и Брюксел.


Honorable mention — Boxster GTS 4.0

Само 29 500 км, но и само за 7 месеца. Тази кола беше като връзка, в която за 1 месец преживяваш година, приключва с гръм и трясък, но ти променя живота.

Два огромни трипа — романтична разходка с любим човек в Гърция и до Трансфагарашан, където проходът беше затворен за скромна група от 120 Поршета. Епичните малки трипове в България. Първото ми (и единствено за сега) каране на Серес. Два състезателни формата у нас.

Read more

Колата: Какво правиш, когато ти откраднат мечтата?

Колата: Какво правиш, когато ти откраднат мечтата?

Миналия март купих Porsche Boxster GTS 4.0 — кола от 2024, но със стар дух: ръчна кутия, ниско тегло, липса на огромни тъчскрийни, автопилоти и всичко, което отнема от връзката между човек и машина. Уви, няколко месеца по-късно вече чаках застраховката и осъзнах нещо просто и болезнено: няма как да

By Lyubomir Dinekov
Ум срещу сърце: Porsche Cayman GTS 4.0

Ум срещу сърце: Porsche Cayman GTS 4.0

Видяхме се за уикенд каране със собственика, който преди известно време реши да замести своя Кайман с М4. Стар познат от пистите. Умът разбира рокадата - БМВ-то е по-лесно за модифициране и по-бързо на писта. Сърцето няма да го разбере никога. Според моето субективно виждане – 718 GTS 4.0 е

By Lyubomir Dinekov
Ум срещу сърце: Maserati GranTurismo -  Италианският аристократ, който звучи като Верди, но спира като ТИР

Ум срещу сърце: Maserati GranTurismo - Италианският аристократ, който звучи като Верди, но спира като ТИР

Помня един летен обяд през 2012, когато с приятели нищехме коли — и аз, смел като човек, който още не е плащал за италианска екзотика, заявих: „Когато започна да изкарвам Х пари, ще си взема Мазерати." Тогава визирах Ghibli. GranTurismo беше недостижим блян от картинките — по онова време още вярвах,

By Lyubomir Dinekov
На път: Блицтрип 2012 - как се влюбих в пътя

На път: Блицтрип 2012 - как се влюбих в пътя

Есента на 2012-а миришеше на изгоряла нафта и недоспиване. В Ubisoft Sofia тъкмо бяхме „родили багер" — първата ни голяма игра - Assassin's Creed III: Liberation беше готова, и за пръв път от месеци ми се появи концепцията „свободен уикенд". По това време имах една от любимите

By Lyubomir Dinekov