Ум срещу сърце: Porsche Cayman GTS 4.0

Share
Ум срещу сърце: Porsche Cayman GTS 4.0

Видяхме се за уикенд каране със собственика, който преди известно време реши да замести своя Кайман с М4. Стар познат от пистите. Умът разбира рокадата - БМВ-то е по-лесно за модифициране и по-бързо на писта. Сърцето няма да го разбере никога. Според моето субективно виждане – 718 GTS 4.0 е най-добрата кола и наистина няма друг автомобил на каквато и да е цена, който да може да свърши толкова добре всичко, което аз ценя. Затова и още ме боли, че откраднаха моята.


Външност и имидж

Колите бяха паркирани една до друга.

Паркиран до М4, Кайманът изглеждаше като нинджа до бодибилдър.

BMW M4 – Хълк. Огромен, нацепен, постоянно ядосан.

Cayman GTS – Спайдърмен. По-малък, по-тих, но с грация, рефлекси и характер, които могат да унижат всеки по-едър побойник.

BMW-то изглежда като човек, който крещи на сервитьор.

Porsche-то? Просто седи и някак знаеш, че е опасно.

Цветът Racing Yellow и надписа на вратата “GTS 4.0” са леките подсказки, които го издават.

Сърце 8/10 — Едно от най-добре изглеждащите Поршета. Красиво е, компактно е и е ЖЪЛТО! Винаги съм искал жълто Порше! И все пак, бидейки от Щутгарт, макар и peak Porsche, не можеш да очакваш някакъв твърде емоционален дизайн.
Разум 7/10 — Сериозен, без да го натрапва. Кола, с която няма да се изложиш и не е твърде показна (когато не е в жълто). Достатъчно висока за града, достатъчно компактна, за да се паркира лесно. Оправили са и пропорциите, та за разлика от 987 тук е по-лесно да кажеш кое е задницата и кое е предницата.


Интериор

Храм. Минималистичен дзен храм за шофьорски медитации.

Алкантара, аналогови уреди, контрастни шевове — достатъчно да усетиш класа, без излишен театър. Бутони има. Истински. Тактилни. Без touch панели и други проклятия на модерния свят. Селекторът на скоростите не е микроскопичен пластмасов папилом, а къса, плътна ръчка с тежест в нея.

Влизаш и усещаш, че не си в салон — в пилотска кабина си. Не място за излежаване, а място за концентрация.

Материалите не са най-луксозните на пазара, но са подбрани много добре, по никакъв начин не го усещаш евтино. Перфектен баланс между дигитално и аналогово — не модерно, не ретро, а точно. И най-важно: всичко е подредено така, че когато караш, ръката отива към копчето преди мисълта да го е поискала.

Сърце 7/10 — Има само едно нещо, на което Сърцето казва „хм": тук вътре си е леко стерилно. Яко е, удобно е, приятно ми е да съм тук, но нищо в мен не се запалва.

Разум 5/10 — Перфектна ергономия, тактилни бутони, безупречен баланс между аналогово и дигитално, качествени материали. Единственият минус — две седалки и е тесничка за по-големи хора.


Двигател и скорости

Тук колата престава да обяснява и започва да пее.

Този двигател звучи по-добре от всичко, което слагат в съвременните 911, които не са GT3. Атмосферен 4-литров боксер, който дърпа и дърпа и дърпа и никога не свършва. Звукът при 7800 оборота — за това живеем. Не е изкуствено усилване през колоните, не е електронно подплатена илюзия, не е глупава тръба, пробита от двигателя към купето. Това е истински шестак, без магии и шмекерии — уникален, ясен, без да крещи фалшиво и без преработки.

Мощността се разгръща линейно, предвидимо. Няма турбо лаг, не се усеща лашкане или ластик. Просто контролирана лудост.

PDK-то сменя предавки по-бързо, отколкото можеш да кажеш „А". Ефективна, безупречна, винаги в правилната предавка. Сваляш предавка, вдигат се оборотите, идва звукът. Онзи звук.

Сърце 8/10 — Единственото, което Сърцето би поискало, е ръчка. Не защото PDK прави нещо лошо, а защото ръчката ти дава още един елемент, дава още повече контакт. Е, и макар това да е един страхотен шестак, звукът от италиански осмак е друго нещо.

Разум 8/10 — Силен, ненатрапчив, разумен разход за 4 литра. Кутията — светкавична, може би най-добрата в индустрията. И все пак – малко скъпичко - за тези пари, може да се намерят доста по-бързи коли.


Волан, окачване, спирачки

Бяхме четири коли в колоната към Кюстендил — едно BMW, едно RS5, едно RS6. Първите двадесет минути карах най-отзад и подходих плахо. Месеците преди това бях карал само Toyota; ръцете бяха ръждясали, краката чакаха разрешение.

Около двадесетата минута Michelin Pilot Sport 4S загряха докрай и навикът малко по малко започна да се връща.

И тогава забелязах нещо: тази кола беше по-твърда, отколкото очаквах, в добрия смисъл. По-малко усукване в купето. По-сигурна стъпка, по консистентна ротация в средата на завоя. По-малко въпроси, повече отговори. Започнах да атакувам завоите като хищна птица — заставаш на линията, държиш я, излизаш широко с пълна газ.. Колата завива с теб, диша с теб, мисли с теб. Предницата е лека, спираш по-късно, по-дълбоко в завоя, центърът на тежестта е там, където трябва да е - точно зад трибуквието ти. И точно в онзи момент, в завой на втора, когато всичко е в синхрон – волан, тяло, спирачки, звук, пейзаж –

казваш си: "бих правил това цял ден, всеки ден."Ако трябва да имам една критика – воланът не е толкова бъбрив, колкото в 987-цата, но говори повече от всеки друг електрически, дори от повечето хидравлични, които съм хващал в ръцете си.

Стигнах моя човек с BMW-то отпред и му дадох малко зор.

Сърце 9.5/10 — Телепатия. Невронна връзка. Перфектната кола на 99%, но все пак, на такова каране извън пистата, винаги ще взема 987, само заради волана.
Разум 9.5/10 — По-лесно и по-интуитивно от всичко, което съм карал. 9.5 само защото съм карал GT3 и GT3RS - още същото, но много по-бързи, с много повече сцепление.


Живот с нея

Изненадващо практична — два прилични багажника, нисък разход за мощността си, безпроблемна, носи на бой и на екстремно каране без да се оплаче. Консумативите са високи, но това се компенсира от безпроблемността и от факта, че държи цена по забележителен начин. Дори ще започне да се вдига в близко бъдеще — последната по рода си 4-литрова атмосферка от Porsche, в епоха на електрификация.

Единствената драма са двете седалки.

Сърце 9/10 — Почти ерфектна, само да беше кабрио.
Разум 9/10 — Изненадващо практична за двуместен фокусиран спортен автомобил. Взимаш нещо по-подходящо за сърцето от 911, но с 30-40% по-евтино. Минус — двете седалки и все пак поддържаш Порше.


Финален сбор

Сърце: 41.5 Разум: 38.5

Общо: 80 / 100

Този Cayman не е перфектен — две седалки, малко стерилен интериор, питам се защо не са го взели ръчка. Но всичко, което обещава, го дава без капка лъжа. Платформата е перфектна. Моторът е механична поезия. Управлението — извадено от златната ера.

Всички онези, които казват „ако имаш пари, ще си вземеш 911", просто не знаят какво говорят. 911 (до 997) някога беше страхотна. Днес е тежка, луксозна, претенциозна. Избираш я, ако ти трябват задни седалки за чанта, обичаш да тежкарееш пред хора, които не разбират от коли, или се възбуждаш от 0.3 секунди по-бърза обиколка на Нюрбургринг.

Cayman GTS е за тези, които искат да карат, не просто да притежават.

Read more

Колата: Какво правиш, когато ти откраднат мечтата?

Колата: Какво правиш, когато ти откраднат мечтата?

Миналия март купих Porsche Boxster GTS 4.0 — кола от 2024, но със стар дух: ръчна кутия, ниско тегло, липса на огромни тъчскрийни, автопилоти и всичко, което отнема от връзката между човек и машина. Уви, няколко месеца по-късно вече чаках застраховката и осъзнах нещо просто и болезнено: няма как да

By Lyubomir Dinekov
Ум срещу сърце: Maserati GranTurismo -  Италианският аристократ, който звучи като Верди, но спира като ТИР

Ум срещу сърце: Maserati GranTurismo - Италианският аристократ, който звучи като Верди, но спира като ТИР

Помня един летен обяд през 2012, когато с приятели нищехме коли — и аз, смел като човек, който още не е плащал за италианска екзотика, заявих: „Когато започна да изкарвам Х пари, ще си взема Мазерати." Тогава визирах Ghibli. GranTurismo беше недостижим блян от картинките — по онова време още вярвах,

By Lyubomir Dinekov
Колата: Тези, с които съм изминал най-много километри

Колата: Тези, с които съм изминал най-много километри

Porsche Boxster 987.2 Моето бягство, моят партньор, моят психотерапевт без диплома. С нея изминахме над 70 000 км, при това нито един от тях не беше „по работа", „по нужда", „за до офиса и обратно". Всеки километър беше за удоволствие. Чист кеф. Само свобода. Заедно направихме

By Lyubomir Dinekov
На път: Блицтрип 2012 - как се влюбих в пътя

На път: Блицтрип 2012 - как се влюбих в пътя

Есента на 2012-а миришеше на изгоряла нафта и недоспиване. В Ubisoft Sofia тъкмо бяхме „родили багер" — първата ни голяма игра - Assassin's Creed III: Liberation беше готова, и за пръв път от месеци ми се появи концепцията „свободен уикенд". По това време имах една от любимите

By Lyubomir Dinekov