На път: Трансфагарашан със 117 Поршета
Трансфагарашан — „Най-великият път в света," така го определи Светата Троица от Топ Гиър. И откакто гледах онзи епизод през 2010-та, се замечтах да покоря това трасе лично със своето Волво S40. Е, животът се завъртя през 2024, стотици хиляди километри и 11 коли по-късно — получих собственото си „Топ Гиър Спешъл" изживяване… само че този път беше с моята Porsche Boxster 718 GTS 4.0, при това заедно със 117 други Поршета. Словом — сто и седемнадесет.
И тук идва най-добрата част — не само че карахме по този емблематичен път, затвориха го за цели три часа. Никакви камиони, бусове, каравани, никакви туристи в малки коли, които задръстват завоите. Само ние, без ограничения на скоростта, като на писта. На паркинга бях дете в магазин за играчки, на пътя — нещо по-неприлично. Само виещ се асфалт, епични гледки, тунели и някои от най-добрите коли, създавани някога. Точно като в шоуто.
Първият обрат в сюжета всъщност дойде още на път към събитието с колегите от Porsche Club Bulgaria: по едно време седем от нас (включително и аз) решихме да послушаме Waze и да избегнем едно задръстване. Доста вдъхновено свихме надясно и в Топ Гиър стил се озовахме на чакълест път. Точно така — седем Поршета (911, две Turbo S, GT3, GT4RS и моя Boxster), които се тресат по черен път през селца, които не намираш в Google Maps, разминаваме се чат-пат с някой джип, а местните гледат в пълно недоумение. Сякаш снимахме поредния Топ Гиър „научен" експеримент — или окончателно сме си изгубили ума. Бабите се кръстят, децата не могат да скрият ентусиазма си и искат да чуят форсирани двигатели… бяхме звезди… или пълни тъпаци.
Вечерта в хотела разкриха 992.2 GTS и специалния Transfagarasan edition. Не ни дадоха да я караме, а сравнения на хартия не ми влизат в работата. Освен новата 911, имаше няколко музейни класики, чиито скромни, но изящни пропорции редом до 992.2 подчертаваха пътя на марката — от минимализъм към лукс. Но да не се лъжем, моят Boxster 718 GTS 4.0, с отворен покрив, беше истинският герой за мен. Достатъчно висок, за да мине по черния път без проблеми, с правилно разположен двигател за тези тесни, извити пътища и с достатъчно багажници, за да побере всичко необходимо за двама. По-добра от всяка 911, бих спорил до откат. И поспорих, на по бира, разбира се.
Втори обрат: разбира се, видяхме мечка. Някой дори я нахрани (гений). Каналът превключи от Топ Гиър на The Revenant за около деветдесет секунди.
Последния ден поехме по Трансалпина. Трансфагарашан или Трансалпина? Това е като да избираш между пържола и пица. Трансфагарашан е суров, див, с мащаб, какъвто в България няма да намериш — като Алпите, само че по… източно-европейски, малко недодялан и леко позапуснат. Настилката? Е, да кажем, че е виждала по-добри дни през 50-те си години живот. Но Трансалпина? По-дълъг, по-гладък, по-щадящ окачването. Напомня някои български планински пътища — Сандански–Гоце Делчев например, но в по-мащабен вариант и с трансилванска архитектура наоколо.
Изводът: ако някога получите шанс да карате по Трансфагарашан, направете го, но без големи очаквания от карането. Настилката и трафикът могат да попарят ентусиазма, затова наблегнете на гледките.
Аз имах уникално изживяване със затворен път и 117 Porsche-та за компания. Организацията на Porsche Club Romania (и останалите поканени клубове, сред които и нашият Porsche Club Bulgaria) беше перфектна.
И все пак, ако бях сам, бих отишъл на Гросглокнер всеки ден от седмицата и два пъти в неделя. Стига се за горе-долу същото време, асфалтът е перфектен, а гледките още по-впечатляващи.
Топ Гиър никога не е бил за пътя. Бил е за абсурда, който се случва на него. Четиринайсет години след онзи епизод от 2010-та най-сетне получих своя — със 117 Поршета и една мечка вместо трима водещи.
